С Анастасия МОЗЕР, лидер на “Обединени земеделци”, разговаря Мариела Балева
- Изгубихте се от полезрението на политиката, с какво се занимавате сега, г-жо Мозер?
- В момента съм в САЩ, живея във Вашингтон. През март отново ще си дойда в България. Предстои конгресът на “Обединени земеделци” - партията, на която съм председател.
- Вярно ли е, че ще се оттеглите от този пост?
- Няколко пъти съм казвала, че е време по-млади хора да се заемат с управлението на организацията. Отдавна заявих, че няма да бъда кандидат за председател на “Обединени земеделци”, сега е време за по-практични и по-гъвкави хора да лавират и да се справят с предизвикателствата, да имат повече сила и по-добра нагласа от мен.
- На кого ще предадете поста, на който бяхте почти 20 години?
- Ще заложа на младата Петя Ставрева. Предложения идват от всички, но тя е човек, който има достатъчно сила да се справи. Имам високо мнение за Петя, за мен е много важен нейният стаж като депутат в Европарламента, където тя получи страхотен опит. Там няма такава завист и хората не работят един срещу друг, както е в България.
- БЗНС мина през много ежби, по едно време можеха да се преброят 17 оранжеви “перца”, после все искахте да се обединявате и накрая това така и не стана. Защо?
- Механичните обединения никога не са давали добри резултати. В България няма толкова БЗНС-та - те съществуват само на книга. Не виждам някой да обръща сериозно внимание на тези “перца”. Защото те хвръкват и после никой не може да ги намери.
- Следите ли какво се случва в България, как ви изглеждат нещата тук, макар и отдалече?
- Приятелите ми ме държат много добре осведомена за това, което се случва тук. Откровено ще ви кажа, че благодарение на министъра на финансите българската икономика продължава да удържа на кризата.
- Вие одобрявате политиката на Симеон Дянков, у нас не са много хората, които смятат така.
- Надявам се, че министър-председателят ще продължи да подкрепя Дянков, защото, ако изпуснат юздите, ще се върнем на положението от 1994 г. Пазарната икономика не е лесна, но тя дава добри резултати.
- Изгубено време ли е за вас участието в българската политика, съжалявате ли, че не сте го използвали за нещо друго?
- Как ще съжалявам! Аз съм удовлетворена, че съм била част от политиката на демократичните промени в България в момент, когато тя бе пълна и с идеализъм, и с ентусиазъм. Когато правеше първите решителни крачки в посока на демокрацията, а не за лично облагодетелстване, което, за жалост, започна след това. И БЗНС даде своя принос - ние останахме принципна организация, а това е нещо рядко в политиката. През тези 20 г. имах и страхотния шанс да разговарям с най-големите световни и европейски политици.
- Каква равносметка на живота си в България правите?
- За нищо не съжалявам - а и няма никаква полза от това. Човек трябва да мисли за предстоящото. Използвахме времето ползотворно, работихме усилено, правихме обединения, някои от които останаха в основата си добри и успешни инициативи - като Народен съюз. Управлението на ОДС беше успешно, преодоля страшната икономическа криза през 1997 г.
- Защо хората след това управление ви намразиха, и сега сте само 4%?
- Защото хората искат нещо наготово. Защо, мислите, хукнаха след г-н Сакскобургготски? Ами той им обеща точно това. В живота обаче нищо не става така. Човек трябва да работи много упорито. А който вярва на лъжи, остава излъган.
- Какво се случи със старата десница между 4 февруари 1997 г. и сега, когато е изместена от ГЕРБ? Защо днес тя е така смалена, скарана?
- През годините се оказа, че много хора работят за себе си. И когато интересите им бяха накърнени, те се отказаха, отдалечиха, разграничиха, предателстваха и т. н. Невинаги разбираха думата “солидарност” и започваха много често да работят за своята си организация, а не за демократичната идея. Когато човек работи против другите, той работи и против себе си - ето този начин на мислене трябва да се преодолее.
- Дойде ли време за смяна на старите муцуни в политиката с нови лица, които да върнат доверието в старата десница?
- Има нужда, но те трябва първо да се намерят. Не всеки има нашия късмет на “Обединени земеделци” с Петя - ново лице, интелигентна и с опит. Трябва да търсят хора, които да свършат работа - Мартин Димитров е млад. Но и Иван Костов не е възрастен, опитът му е впечатляващ.
- Когато бяхте в активната политика, колегите ви вдясно слушаха ли какво им казвате или обратно - ядосваха ви?
- Без ядове не можеше. С г-н Стефан Савов доста пъти казвахме, че сме яли много гущери. Но сме го правели в името на демокрацията. В политиката няма нищо лесно. Въпросът е да знаеш, че държиш на принципите си. Ние от Народен съюз винаги сме били лоялен партньор. Иван Костов разбра, че е направил някои грешки в отношението си към земеделците, и се извини. Грешките се дължаха на хора, които все му говореха срещу нас и специално против мен. Но двамата с него сега сме в много добри отношения.
- Кога ви е било най-тежко?
- Имала съм инфарктни моменти.Много тежко ми беше, когато имахме разногласия със СДС, когато се опитваха да упражняват натиск върху нас. Но пак ще кажа - в политиката няма нищо лесно, политиката е изкуство да разрешаваш трудните въпроси и да вървиш напред.
- Сега в България има много скандали, политиката се свежда до компроматна война. Защо от 20 години се въртим в един порочен кръг?
- Ооо, това не ме учудва! То е свързано с правовата държава и ако България наистина е такава, тези скандали нямаше да се случват. Спомням си, веднъж бях провела разговор с шофьора на колата, която имах на разположение като един от зам.-председателите на НС. Като се прибрах вкъщи, натиснах да чуя дали имам съобщения на телефонния си секретар и изведнъж - запис от същия този разговор.
- Как реагирахте?
- Свързах се веднага с НСО, оттам после казаха, че са направили проверка и няма нищо. Но не ми дадоха документа, който да покаже това. Казах и на вътрешния министър тогава Михаил Миков, а той ми отговори: “А, те и мен ме подслушват.” Това не е отговор.
- Може да е било като предупреждение към вас - да внимавате какво правите?
- Хич не обръщам внимание на подобни предупреждения. Аз нищо особено не споделях с моя шофьор. После го извиках да чуе разговора, за да не си помисли, че си измислям. Дъщеря съм на човек, който дълго време се е занимавал с политика (Г. М. Димитров, бел. ред.), и тези неща са ми ясни, те не ме учудват. Никой не обича да бъде подслушван. Ако сме демокрация, а не полицейска държава, на тези истории трябва да се каже сбогом. Иначе прилича на Оруел.
- Защо има цялостно недоволство от елита днес?
- Защото той се самозабрави!
- За вас досега не се е чуло нищо компрометиращо.
- И се радвам за това, защото няма основание да бъда подозирана в лично облагодетелстване, но някои нямаха мярка в това, което правеха, и в корупцията, която се ширеше. Това хората тук го виждат. Българите са доста завистливи и винаги ще намерят кусури. Човек в обществения живот винаги трябва да внимава как се държи и какво прави, защото хората го гледат под лупа.
- Какво не искаме да научим ние от САЩ, какво надценяваме и какво подценяваме?
- Тук, в САЩ, има дълга история на борбата за демокрация. Докато в България все още много от управляващите и от хората нямат понятие какво е демокрация. Тя трябва да бъде защитавана и отстоявана, но за съжаление някои все още живеят с илюзии за тоталитарното време и с тоталитарно мислене, което е най-голямата пречка за постигане на истински успех в България.
- Американският посланик е доста активен и се изказва по всички въпроси.
- Винаги съм смятала, че ако мислиш някому доброто, трябва да му показваш кривиците. По-хубаво е човек да се вслушва в тези критики, отколкото да ги отхвърля лесно. Защото той ги казва от загриженост за България, а не от лоши чувства. Посланиците на САЩ у нас през последните години винаги са имали добро чувство към България, което са защитавали и отстоявали.
- Г-жо Мозер, по телефона звучите толкова бодро. Как сте със здравето, в България се чуват какви ли не слухове?
- (Смее се.) Чух за тях. Сведенията за моята смърт са доста преувеличени. В САЩ направих смяна на коляното (операция), защото имах проблеми, но се възстанових много бързо и сега всичко е наред. Всеки ден правя упражнения, разходки, плувам. Като всички хора съм - ходя на шопинг, купила съм си билети за концертите в “Кенеди център”, обичам да ходя на кино. Тези дни видях последния филм на Хавиер Бардем, който е номиниран за “Оскар”. Гледам да се занимавам с всичко, което ми е интересно. Идвам си, чакайте ме през март.
Визитка
Анастасия Мозер* Родена е в София, дъщеря на видния земеделски лидер Г. М. Димитров.
* През 1962 г. заминава за САЩ, където баща й е политемигрант.
* През 1992 г. е избрана за главен секретар на БЗНС.
* В 1994 г. става главен секретар на БЗНС-Народен съюз.
* Съпредседател на коалицията Народен съюз.
* Депутат в 37-ото, 38-ото, 39-ото и 40-ото НС.
* Зам-шеф на 40-ото НС.
* Председател на “Обединени земеделци”.