Снимка Михаил Кършовски От в-к Труд
С Иван НЕЙКОВ, бивш социален министър, разговаря Мариела Балева
- Кой е прав, г-н Нейков - социалният министър Тотю Младенов, който иска увеличение на минималната работна заплата, или вицепремиерът Симеон Дянков, който казва, че това сега е невъзможно?
- Не съм предполагал, че ще ми се падне ролята на арбитър между двамата, но според мен прав е министърът на труда и социалната политика.
- Какви са аргументите ви?
- Не е вярна тезата на Дянков, че няма пари в бюджета за увеличаване на минималната работна заплата. Под 0,5% от работещите в бюджетната сфера получават такива средства и ресурсът за увеличение е без значение, защото няма никаква финансова тежест. Освен това постъпленията в бюджета също ще се увеличат заради увеличения данък и заради увеличените вноски.
- Но противниците на увеличението посочват, че това би довело до увеличение на безработицата?
- Да, и обяснението им е, че работодателите щели да закрият работни места. Тук би трябвало да се обърнем към собствения си опит през последните 20 години. Никога увеличаването на минималната работна заплата не е влияело върху пазара на труда у нас. В България е имало и шокови увеличения от 20% наведнъж и не е довеждало до фалити на фирми. Реакцията на работодателите е не толкова с икономическа и правна обосновка, а е по-скоро емоционална реакция.
- Време ли е за нова социална дясна политика?
- Да, време е. И не трябва да си заравяме главата в пясъка. Анализите показват, че вече 10 години няма нови идеи в социалната сфера. Това е сериозен дефицит в обществото ни. Има огромни проблеми, които трябва да бъдат решавани.
- Кой е най-големият проблем?
- В следващите поне 10 години - професионалната квалификация на хората. Това се превръща в най-големия препъникамък за конкурентоспособността на българската икономика. Няма как да бъдеш конкурентоспособен с хора, които не притежават квалификацията да произвеждат онова, което светът търси.
- Всъщност ние какво правим сега?
- Ще ви го кажа образно - ние сега строим къща от втория етаж нагоре. Много странно стои въпросът с професионалната квалификация, обучение и образование в България. Във всяка нормална икономика първо работодателите заявяват какво искат да знаят техните работници, какво могат да правят, т. е. работодателите поставят професионалните стандарти. На тази база се изграждат т. нар. образователни стандарти. В България в момента има над 2000 професии и за тях - нула професионални стандарти. Няма го първия етаж!
- Не звучите обнадеждаващо. До какво може да доведе този проблем?
- Това може да доведе до неконкурентоспособна икономика. Затова говоря за нова дясна политика. Трябва да бъде създаден механизъм, при който работодателите да заявят своите потребности към знанията на работниците.
- Като казвате нова дясна политика, знаете, че за нея трябва и силна десница. Хората обаче свързват социалното с лявото, а не с дясното.
- Една от мантрите, която се роди в хода на прехода, е,че дясното изгражда, а пък лявото преразпределя. И оттука се изтъкна и тезата, че социална може да бъде само лява политика - лявото е онова, което помага на хората. Това не само не е истина, това е директна лъжа. Най-социалните европейски модели са създадени от десни правителства.
- Къде тогава е проблемът?
- Част от проблема на България е в това, че десницата не намира себе си. Твърдението, че си десен, е само лозунг. Десните партии в България загубихме връзката не само помежду си, загубихме връзката с основната опора, каквато са съсловията, гилдиите.
- Уточнете, моля ви, какво имате предвид.
- Дясната политическа част на пространството в България създаде гилдията на частните нотариуси, на личните лекари, частните съдебни изпълнители и много други. И никога дясното не се обърна към тези гилдии, след като бяха създадени със законодателство, да ги попита от тук нататък какво трябва да се прави.
- Тоест те са естественият съюзник на дясното.
- Разбира се. Точно дребният бизнес е нашият съюзник. Официалните данни сочат, че 96% от всички предприятия в България имат по-малко от 10 работници. И от тези микропредприятия е базата на дясното.
- Според изборните резултати обаче гилдиите май не ви признават за свой политически представител.
- Как ще ни признават, като десните непрекъснато се дърлим помежду си, правим се на сърдити, вместо да се допитаме до тях. И, разбира се, те спряха да ни признават за своя политическа сила. Защото десните ръководства се разминаха с дясната си опора.
- Старата десница бе на върха с голямо доверие, сега обаче е изместена от ГЕРБ. Какво се случи от 1997 г. насам с нея?
- Може и да не съм прав, но с нея се случи онова, което сега се случва с ГЕРБ. Същата едра шарка, която обхвана организма на СДС навремето, сега виждам как започва да се прехвърля върху организма на ГЕРБ. Всеки, който получи голяма подкрепа, започва да се прави на велик и незаменим. Един бивш уважаван от мен министър Веселин Методиев бе направил изследване за продължителността на живота на всичките ни правителства от Освобождението до днес.
- И какви бяха изводите от изследването?
- Като изключим тоталитарния период 1944 - 1989 г., във времето, в което в България е имало свободни избори, средната продължителност на всички кабинети е 1,8 г. Човек, като влезе в сградата на Министерския съвет, нещо му става. Започва да се движи 25 см над земята и да мисли, че там ще векува. Направо вижда как строят паметника му на Ларгото и изведнъж идва суверенът - народът, хваща го за ушите и го изхвърля. Болестта на политическото високомерие не се размина на СДС, същото заболяване е прихванато и от ГЕРБ.
- Отстрани изглежда, че на старата десница й е добре да е в опозиция, като че ли е доволна на 15-16 депутати.
- Едва ли й харесва. Но тези 4-5% са като удобно оправдание. Ако нямаше нужда от дясното, нацията ни отдавна да е изтрила всички десни партии. Това цепене, разделяне, крилца и перца, незаменимите личности дойде до гуша. Идва нова генерация и тя трябва да бие шута на всички стари десни муцуни. Да си минем там, където ни е мястото - отзад, в експертния тил. И ако имаме акъл, да даваме.
- Значи тотална смяна на лицата, така ли?
- Тотална смяна! Ние сме стари муцуни и сме като костенурките - носим миналото на гърба си.
- Като са ви лепнали етикета, трудно става отлепването?
- (Смее се.) Каквото и да става, знам, че бабите, като ме видят по телевизора, и плашат внуците си с думите: “Ей тоя ми взе пенсията.” Само че ако не бяхме направили промяната, щеше да рухне цялата осигурителна система.
- Софиянски дава заявка за връщане в политиката, подготвял програма, говори за нов десен алианс. Според него старите десни си нямате Шварценегер.
- Дълги години работех с г-н Софиянски и с цялото ми уважение към него той също е част от нас, от старите муцуни. Само че и той не става за Шварценегер. Пожелавам му успех.
- Идват избори, а преди месец-два се чу, че СДС готви Иван Нейков за кандидат-президент. Преди време ви спрягаха и за кандидат-кмет на София. Обмисляте ли такава възможност?
- И за президентството, и за кметството важи един принцип - сред кандидатите да има поне един Иван. Но извън шегата мисля, че това, което току-що говорихме за старите муцуни и за тяхната роля днес, на 100% важи и за мен.
- Значи твърдо “Не”?
- Да.
- Защо старата десница поне засега не показва, че може да бъде алтернатива?
- Тя е естествена алтернатива. И това, че не успява да го направи, не е проблем на дясното, а е проблем на изразителите на тази позиция. Трябват й друг тип говорители. Щом над 3 милиона от нацията ни за 10 дни успяха да се преброят, означава, че 40% вече от българите комуникират с глобалното село. Не може да ги подценяваш и да казваш - зарежи ги, дай им чалга и ще гласуват за нас. Това означава, че по-скоро ти си чалгаджията.
- Как ви изглеждат от ГЕРБ, само името на Борисов ли ги държи на върха?
- Не съм специалист по гербаджийската психология, но там има много разумни хора. Има и реваншисти - леви, десни. Заедно с тях са и ченгетата. На ГЕРБ тепърва му предстои да се идентифицира какво е. Засега е взел позата на таралежа и колкото повече се отваря към останалите в политическото пространство, толкова по-добре за него. Българинът наистина наказва високомерието и се надявам, че здравият разум ще победи здравите сили в ГЕРБ.
Визитка
Иван Нейков* Роден на 17 април 1955 г. в Хасково.
* 1992 - 1997 г. - заместник-председател на КНСБ.
* 1997 - 2001 г. - социален министър в служебния кабинет на Стефан Софиянски и в правителството на Иван Костов.
* 2001 г. - депутат от ОДС в 39-ото НС.
* Общински съветник от СДС в СОС.
* Председател на Балканския институт по труд и социална политика.
15.02.2011 10:24
