Постинг
13.10.2010 16:11 -
ПАЗАР ИЛИ ДЪРЖАВА - I част
Автор: master78
Категория: Политика
Прочетен: 1198 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 14.10.2010 13:14
Прочетен: 1198 Коментари: 0 Гласове:
1
Последна промяна: 14.10.2010 13:14
Пазарът и държавата са цивилизационни институции, макар че едни автори поставят акцента върху пазара, а други – върху държавата. И двете са основополагащи и „вечни“ цивилизационни феномени; целият живот на хората преминава в рамките на държавата и в условията на пазара. Визията на анархисти и социалисти-комунисти, че обществото може да функционира без държава и без пазар, се оказа илюзия или утопия.
Ето защо въпросът пазар или държава е исторически несъстоя- телен, некоректен, почти абсурден в съвременните условия. Първо, защото социалистическо-комунистическият (над 70-годишен) експеримент да се организира общество без пазар приключи с пълно фиаско. Именно пазарът победи непазара в лицето на централизираното планово управление. Някакви сериозни опити за премахване на държавата не е имало от страна на социалистите, комунистите и анархистите, макар че и до ден днешен те продължават да пледират за общество без държава или със сурогат на такава
Може би повод за подобни анархистични опити дават промените, характерни за съвременната държава. Те намират проявления в нейната ерозия, която има две основни проявления:
а) Прехвърляне на функции от съвременната национална държава нагоре по вертикалата на регионални образования от типа и характера на ЕС; членството в ЕС ограничава суверенитета на държавите членки, тъй като в Брюксел се взимат решения, които са за- дължителни за страните членки.
б) Аналогично положение е налице и във взаимоотношенията между националните държави и международните организации като ООН, СТО, МВФ, СБ и други. Техните решения също могат да се окажат задължителни (с кавички и без кавички) за страните членки.
Определена роля в тази посока играе и тезата за т.нар „мини- мална държава“, чиято роля и значение се свеждат почти до тази на една грамадна община.
Впрочем, тъй като темата за минималната държава е осново- полагаща за „модерните либерали“, т.е. за неолибералите, бихме искали да конкретизираме тяхната гледна точка. Ще изложим накратко гледната точка на един от „най-влиятелните мислители на ХХ век“, Нобеловия лауреат по философия – Айн Ранд, в чийто труд се съдържа отделна глава, озаглавена „Същността на правителството“, т.е. на държавата.
Авторката приема, че „хората могат да извлекат огромни ползи от взаимоотношенията помежду си“ в рамките на обществото и държавата. С други думи казано, „хората се нуждаят от институция, на- товарена със задачата да защитава техните права (и интереси –съгласно обективен набор от правила, т.е. закони. Те (хората), в края на краищата се нуждаят от правителство, респ. от държава, която „притежава“ монопол върху легитимното използване на сила (…) под обективно формулирани закони“
Идеята е да се изгради „управление от закони, а не от хора“; последните само ще изработват и ще прилагат законите. Ролята на правителството се вижда не като на господар, а като на слуга или пълномощник на гражданите; то няма други права освен делегираните му от гражданите за конкретна цел; силата (на правителството), предоставена му от закона, се разграничава от своеволието (излизането извън закона).
В края на краищата на правителството (респ. на държавата) се възлага изпълнението на три основни функции:
ИКОНОМИКА
а) полицейска – да защитава хората (гражданите) от престъпници;
б) военна – защита на хората (гражданите) от чужди нашествия, респективно от външна агресия;
в) арбитражно-съдебна – да решава спорове между хората и организациите, възникнали по силата на прилагането на „обективни закони“ и договори (контракти), сключени между тях
В накратко изложената схема за управление на държавата и обществото, формулирана от А. Ранд, акцентът е поставен върху „невидимата ръка“; на „видимата ръка“ (т.е. държавата) се предоставя едва ли не спомагателна функция и роля.
Тъй като хората са преди всичко (пазарни) контрагенти и изграждат отношенията помежду си на базата на договори (контракти), то арбитрирането на споровете между тях се счита за основно задължение на правителството, т.е. на държавата. Силата на закона, респ. насилието (легитимното), ще се прилага само срещу престъпниците и външните агресори. Не се споменава за никаква роля на държавата в икономиката, в социалната сфера, в духовно-културната област. Категорично се отрича анархизмът като „наивна абстракция“, макар че тезата на А. Ранд се гордее с него, доколкото и в нея е налице определена доза „наивна абстракция“ поне от гледна точка на досегашната и настоящата либерална практика.
На държавата обаче днес все повече се гледа от камбанарията на глобализацията.
Широката и интензивна глобализация все по-настойчиво налага или по-точно прави старата идея на Данте за Monarchia Mundi, т.е. за световна или глобална държава, все по-актуална; от екзотика тя се очертава като съвременна потребност и привлича вниманието на все повече автори. Разсъждава се вече над въпроса кой би могъл да поеме изпълнението на глобални държавнически функции – САЩ, НАТО, ООН, Г-8, но се изтъква, че по дефиниция те не са овластени с подобни (държавнически) функции. В непосредствен политически план е налице формулировката (отпреди няколко години) на американския президент Дж. Буш за Нов световен ред – една обща формула, в която може да се вложи и фактически се влага различно съдържание, но главното е американизацията (на света).
Пазарът в същността си е динамичен, агресивен и не търпи граници или окови независимо дали са локални, национални, регионални, или глобални. Той вече е създал глобалната икономическа структура и мрежа, метафорично наричана „Глобално село“. То („Глобалното село“) обаче все още няма своя същинска политическа (държавническа) власт, която предстои да се изгражда. Засега се използват сурогати на такава. А потребността от нея става все по-на-ложителна, защото невероятно мощните глобални икономически субекти в лицето на глобалните корпорации се нуждаят от глобален политически субект; Глобалното икономическо село би трябвало да стане и Глобално политическо село.
Политическото начало и неговата реализация в лицето на държавата, включително и когато тя е имала формата на грамадна империя, е била териториално ограничена. Пазарът обаче не търпи териториални ограничения. Той създаде контурите на „Глобалното село“, чието политическо устройство тепърва ще се изгражда. В случая пазарноикономическото изпревари държавнополитическото начало и го провокира. Диалектическата симбиоза между тях е историческа даденост и предопределеност. Не са изключени и „нови“ решения – корпорациите да започнат да изпълняват държавнополитически функции дори чрез въоръжена сила, подобно на първообраза им – Ости Вестиндийските компании. Впрочем Остиндийската компания, която е била оторизирана и лицензирана от държавата (Британската империя), е имала разрешение и право не само на армия. Тя е имала така също свое знаме, собствен герб, емитирала е свои пари – все атрибути на държавата, на държавната власт. Не е изключено и други глобални корпорации да придобият права и държав- нически функции, аналогични на тези на Остиндийската компания.
Впрочем, исторически погледнато, винаги когато официалната държавна власт не е могла да осигури охраната на търговските кервани, търговците са създавали своя въоръжена охрана.
Казаното по-горе дава основание за извода, че, за да може нормално и ефективно да функционира, пазарът се нуждае от властта на държавата. На пазара не е присъща държавнополитическа, а на държавата – чиста търговско-пазарна функция; те взаимно се обуславят и допълват. Следователно винаги е имало и пазар, и държа- ва. Фундаменталният въпрос не е пазар или държава, а каква да бъде ролята на държавата спрямо пазара – само да охранява „търговските кервани“, респ. петролопроводите, газопроводите или търговско- икономическата инфраструктура по-общо, или още нещо – рамката, правилата, надзора за спазването им.
Следователно въпросът не е пазар или държава, а колко (докъде) пазар, колко (докъде) държава, какво да бъде съотношението.
Ето защо въпросът пазар или държава е исторически несъстоя- телен, некоректен, почти абсурден в съвременните условия. Първо, защото социалистическо-комунистическият (над 70-годишен) експеримент да се организира общество без пазар приключи с пълно фиаско. Именно пазарът победи непазара в лицето на централизираното планово управление. Някакви сериозни опити за премахване на държавата не е имало от страна на социалистите, комунистите и анархистите, макар че и до ден днешен те продължават да пледират за общество без държава или със сурогат на такава
Може би повод за подобни анархистични опити дават промените, характерни за съвременната държава. Те намират проявления в нейната ерозия, която има две основни проявления:
а) Прехвърляне на функции от съвременната национална държава нагоре по вертикалата на регионални образования от типа и характера на ЕС; членството в ЕС ограничава суверенитета на държавите членки, тъй като в Брюксел се взимат решения, които са за- дължителни за страните членки.
б) Аналогично положение е налице и във взаимоотношенията между националните държави и международните организации като ООН, СТО, МВФ, СБ и други. Техните решения също могат да се окажат задължителни (с кавички и без кавички) за страните членки.
Определена роля в тази посока играе и тезата за т.нар „мини- мална държава“, чиято роля и значение се свеждат почти до тази на една грамадна община.
Впрочем, тъй като темата за минималната държава е осново- полагаща за „модерните либерали“, т.е. за неолибералите, бихме искали да конкретизираме тяхната гледна точка. Ще изложим накратко гледната точка на един от „най-влиятелните мислители на ХХ век“, Нобеловия лауреат по философия – Айн Ранд, в чийто труд се съдържа отделна глава, озаглавена „Същността на правителството“, т.е. на държавата.
Авторката приема, че „хората могат да извлекат огромни ползи от взаимоотношенията помежду си“ в рамките на обществото и държавата. С други думи казано, „хората се нуждаят от институция, на- товарена със задачата да защитава техните права (и интереси –съгласно обективен набор от правила, т.е. закони. Те (хората), в края на краищата се нуждаят от правителство, респ. от държава, която „притежава“ монопол върху легитимното използване на сила (…) под обективно формулирани закони“
Идеята е да се изгради „управление от закони, а не от хора“; последните само ще изработват и ще прилагат законите. Ролята на правителството се вижда не като на господар, а като на слуга или пълномощник на гражданите; то няма други права освен делегираните му от гражданите за конкретна цел; силата (на правителството), предоставена му от закона, се разграничава от своеволието (излизането извън закона).
В края на краищата на правителството (респ. на държавата) се възлага изпълнението на три основни функции:
ИКОНОМИКА
а) полицейска – да защитава хората (гражданите) от престъпници;
б) военна – защита на хората (гражданите) от чужди нашествия, респективно от външна агресия;
в) арбитражно-съдебна – да решава спорове между хората и организациите, възникнали по силата на прилагането на „обективни закони“ и договори (контракти), сключени между тях
В накратко изложената схема за управление на държавата и обществото, формулирана от А. Ранд, акцентът е поставен върху „невидимата ръка“; на „видимата ръка“ (т.е. държавата) се предоставя едва ли не спомагателна функция и роля.
Тъй като хората са преди всичко (пазарни) контрагенти и изграждат отношенията помежду си на базата на договори (контракти), то арбитрирането на споровете между тях се счита за основно задължение на правителството, т.е. на държавата. Силата на закона, респ. насилието (легитимното), ще се прилага само срещу престъпниците и външните агресори. Не се споменава за никаква роля на държавата в икономиката, в социалната сфера, в духовно-културната област. Категорично се отрича анархизмът като „наивна абстракция“, макар че тезата на А. Ранд се гордее с него, доколкото и в нея е налице определена доза „наивна абстракция“ поне от гледна точка на досегашната и настоящата либерална практика.
На държавата обаче днес все повече се гледа от камбанарията на глобализацията.
Широката и интензивна глобализация все по-настойчиво налага или по-точно прави старата идея на Данте за Monarchia Mundi, т.е. за световна или глобална държава, все по-актуална; от екзотика тя се очертава като съвременна потребност и привлича вниманието на все повече автори. Разсъждава се вече над въпроса кой би могъл да поеме изпълнението на глобални държавнически функции – САЩ, НАТО, ООН, Г-8, но се изтъква, че по дефиниция те не са овластени с подобни (държавнически) функции. В непосредствен политически план е налице формулировката (отпреди няколко години) на американския президент Дж. Буш за Нов световен ред – една обща формула, в която може да се вложи и фактически се влага различно съдържание, но главното е американизацията (на света).
Пазарът в същността си е динамичен, агресивен и не търпи граници или окови независимо дали са локални, национални, регионални, или глобални. Той вече е създал глобалната икономическа структура и мрежа, метафорично наричана „Глобално село“. То („Глобалното село“) обаче все още няма своя същинска политическа (държавническа) власт, която предстои да се изгражда. Засега се използват сурогати на такава. А потребността от нея става все по-на-ложителна, защото невероятно мощните глобални икономически субекти в лицето на глобалните корпорации се нуждаят от глобален политически субект; Глобалното икономическо село би трябвало да стане и Глобално политическо село.
Политическото начало и неговата реализация в лицето на държавата, включително и когато тя е имала формата на грамадна империя, е била териториално ограничена. Пазарът обаче не търпи териториални ограничения. Той създаде контурите на „Глобалното село“, чието политическо устройство тепърва ще се изгражда. В случая пазарноикономическото изпревари държавнополитическото начало и го провокира. Диалектическата симбиоза между тях е историческа даденост и предопределеност. Не са изключени и „нови“ решения – корпорациите да започнат да изпълняват държавнополитически функции дори чрез въоръжена сила, подобно на първообраза им – Ости Вестиндийските компании. Впрочем Остиндийската компания, която е била оторизирана и лицензирана от държавата (Британската империя), е имала разрешение и право не само на армия. Тя е имала така също свое знаме, собствен герб, емитирала е свои пари – все атрибути на държавата, на държавната власт. Не е изключено и други глобални корпорации да придобият права и държав- нически функции, аналогични на тези на Остиндийската компания.
Впрочем, исторически погледнато, винаги когато официалната държавна власт не е могла да осигури охраната на търговските кервани, търговците са създавали своя въоръжена охрана.
Казаното по-горе дава основание за извода, че, за да може нормално и ефективно да функционира, пазарът се нуждае от властта на държавата. На пазара не е присъща държавнополитическа, а на държавата – чиста търговско-пазарна функция; те взаимно се обуславят и допълват. Следователно винаги е имало и пазар, и държа- ва. Фундаменталният въпрос не е пазар или държава, а каква да бъде ролята на държавата спрямо пазара – само да охранява „търговските кервани“, респ. петролопроводите, газопроводите или търговско- икономическата инфраструктура по-общо, или още нещо – рамката, правилата, надзора за спазването им.
Следователно въпросът не е пазар или държава, а колко (докъде) пазар, колко (докъде) държава, какво да бъде съотношението.
САЩ и НАТО притиснаха Русия от всички ст...
Безгрижната държава
„Ислямска държава“ в Ирак: Деца-войници,...
Безгрижната държава
„Ислямска държава“ в Ирак: Деца-войници,...
Няма коментари
