Корупционните практики веднага се очертаха като една от неотменните характеристики на прехода от командно-административна икономика към пазарно стопанство. Корупцията става особено опасна, когато засяга чувствителни социални сфери, засягащи непосредствено жизненото равнище на гражданите. Такива са образованието, пенсионното осигуряване, административното обслужване и, разбира се, здравеопазването. Доколкото в този случай корупцията засяга здравето, а понякога и живота на хората, тя прераства от несправедливо и противозаконно явление в обществена опасност. Това налага изискването за постоянно наблюдение на проявите на корупция в здравеопазването, анализ на всички видове причини, които я пораждат, и вземане на административни и наказателни мерки за нейното изкореняване.

Подобно на другите обществени сфери, здравната реформа в България има сложна история. Господствалата повече от пет десетилетия система “Семашко”, базирана на държавно регулирано бюджетно разпределение на средства, трябваше да бъде заменена със система от съвременен тип, основана на лична отговорност и солидарност. Този преход се сблъска с два типа проблеми:

От една страна се оказа трудно да се преодолеят илюзиите за псевдобезплатното здравеопазване, когато средствата се събираха, или по-точно начисляваха, в работната заплата и представляваха своебразен данък, при който личната отговорност се губеше.

От друга страна, медицинските работници трябваше да почувстват, че възнагражденията и цялата финансова издръжка са зависими от реалните качества на предлаганото от тях обслужване и истинския им принос.

Тези две групи проблеми са истинската основа на корупционните практики в българското здравеопазване.

В исторически аспект реформата в здравеопазването започна по същество едва в 1999 г., едва 10 години след началото на промените. Причините за това забавяне са главно обществено-политически и са свързани със страх на управляващите и липса на политическа воля. Често роля играеше и безотговорен популизъм. Впоследствие ярко се проявиха и частни интереси сред представители на законодателната, изпълнителната власт и органите за местно самоуправление. Преплитането на лични интереси, огромните средства в НЗОК, изгодната търговия с лекарствени средства превърнаха корупцията в тази сфера в оголен нерв за обществото.

   Според  доклад на Европейската комисия от 2001 до 2010г. в България се разграничават няколко сфери на прояви на корупционни практики: в публичната администрация - правителство, данъчни ведомства, месни органи на властта; политическа корупция - парламент, политически партии; икономическа - транснационални компании, месни бизнес организации; в съдебната система и полицията; в сферата на обществените услуги - здравеопазване, образование, социално подпомагане.
   Според социологичните данни корупцията е във властта и държавните служители са най-корумпирани. Такива са и теоретичните постановки на понятието "корупция". Тя се ограничава до извършване на неправомерни действия от длъжностни лица, до неморални деяния, до приемане на подкупи с цел да извърши или се въздържи от извършване на определени действия по повод служебните си задължения.

   По същество корупцията в сферата на здравеопазването се развива в реформата и приложението на нововъведения в четири направления:

• доболнична помощ, въпросът за общо практикуващите лекари;
• Национална здравно осигурителна каса и злоупотребите със средствата й;
• болничната помощ;
• лекарствени средства.

Ето и няколко примера в периода 2001-2010г.
22/04/2003 Целта на здравната каса не е да върти парите от резерва (ПАРИ)- Този проблем с резерва не  е решен и към 2010г.

10/05/2003 Тъмнина в началото на тунела (КАПИТАЛ)
“В болницата може да плащаш, може и да не плащаш - и в двата случая ще те лекуват. В първия - ще се грижат за теб добре, а във втория - горе-долу. Ако не даваш пари на ръка, трябва сам да се справяш с всяка, абсолютно всяка дребна подробност от здравната система. Трябва да имаш направление от личния лекар за прег­лед при специалист, след това той на свой ред да е препоръчал болнично лечение. После трябва да чакаш да се освободи легло; после, ако ти се налага операция, да има свободна операционна; да има анестезиолог (с хубава, или лоша, но безплатна упойка); да работи апаратурата; да се грижат за теб добре в първите часове след операцията... Всички тези и много други проблеми, за които никога не си подозирал, намират моментално решение - ако платиш. Това обаче има цена. Левове или долари, сгънати във вестник или сложени в плик, или в кутия шоколадови бонбони, пъхнати под салфетка в близкото до болницата кафе, придружени с бутилки вносен алкохол за медицинските сестри - тези екстри правят българската здравна система поносима за пациентите. Парите преодоляват медицинската бюрокрация и получаваш това, от което имаш нужда - лечение. Когато си платиш, здравната система скрива острите си зъби и ти се усмихва криво. Разбира се, никой лекар няма да откаже лечение, ако случаят е спешен. Когато пациентът е много болен, получава наистина безплатно обслужване. Другото би означавало, че здравната система напълно се е разпаднала. А сега тя просто се е разделила на две части - легална и полузаконна.”
28/01/2002 Шепа психопати спечелиха от здравната реформа (СТАНДАРТ)
“- Двама бивши здравни министри - Петър Бояджиев и Илко Семерджиев, са следствени.
- Да, но за дребни неща. Разследват Петър Бояджиев за една аптека. А той направи най-много бели в здравеопазването. Той въведе районирането. Негови хора приватизираха външнотърговските дружества "Маймекс" и "Медексим", които носеха милиони долари на държавата. Сега не дават нищо и Петър Бояджиев трябва да отговаря за това. Милан Миланов похарчи огромен заем за спешната помощ. Купиха линейки, разходиха се по чужбина и толкова. Сега на някои места вместо лекари спешна помощ оказват фелдшери. Пълна трагедия. За своите грешки трябва да отговарят Мими Виткова, Никола Василев, Илко Семерджиев. Няма значение дали са ги допуснали от алчност или от некомпетентност.”
Доктори и аптекари източвали 20% от парите за безплатни медикаменти
“20% от бюджета на здравната каса за лекарства се източва от лекари и аптекари, обяви шефът на отдел "лекарствена политика" към НЗОК д-р Дечо Дечев. Парите изтичали по няколко схеми.
Най-често се срещала схемата "лекар-аптека". докторите изписвали скъпоструващи медикаменти на фиктивни болни. Например за 2001 г. НЗОК е плащала лекарства на 39 000 болни от Паркинсон, а реално страдащите у нас от болестта са 15 000. Останалите рецепти се изписват на здрави или починали хора. докторът дава рецептата на аптеката, тя я отчита като изпълнена пред здравната каса, която пък плаща. Да не говорим, че доста лекари имат и собствени аптеки, обясни Дечев. Затова и от скъпо лекарство за диабет касата плаща месечно за 150 000 изпълнени рецепти, а от склада на фирмата вносител излизат само 60 000 бройки.
Друга схема е "аптека-пациент". При нея лекарят изписва, например на хипертоник, 3 лекарства. Двете са евтини и напълно платени от касата, а за третото човекът трябва да си доплати 25 лв. В 9 от 10 случая пациентът отказва третото лекарство, но взема другите две, а рецептата остава в аптеката. Фармацевтът отчита пред касата и трите лекарства, а НЗОК ги плаща. Така един медикамент се "продава" няколко пъти.
Третата схема била "дистрибутор-аптека", но тя се прилагала само от търговците на едро, които имат и аптеки.”
„Тук живеят поне двайсет души“, казва един от посетителите. „Всеки болен задължително трябва да си осигури придружител през цялото денонощие, тъй като персоналът не можел да обслужва болните. Аз обаче ходя на работа, брат ми също, затова плащаме по десет лева на ден на една санитарка от отделението, за да се грижи за майка ми. Така сме по-спокойни.“
Мъжът разказва за операцията на майка си. С всяко следващо изречение историята става все по-странна, а сумите - по-големи. Ето я, изчистена от тъгата, недоумението и омразата, с която я подправя:
„Приеха я в сряда с обещание да я оперират в четвъртък. Казаха ни, че трябва да платим 300 лева за консумативи и 800 за операцията, въпреки че е здравно осигурена и постъпва с направление, а не като частен пациент. Тъй като до вечерта не внесохме парите, в четвъртък ни казаха, че няма да я оперират, въпреки че операцията беше насрочена. На следващия ден платихме 300 лева, оформени като дарение за болницата, 200 лева на ръка на хирурзите и още 800 на лекуващия лекар по-късно. Без естествено да ни дадат някакъв документ.“
Защо са дали парите, въпреки че не е трябвало ли? Ами защото така правят всички или поне това обяснява мъжът, като добавя: „Какво, да я оставим, без да я оперират ли?“ Разбира се, на фона на сумата за операция десетте лева на ден за санитар изглеждат смешно малко, въпреки че тези пари изобщо не трябва да се дават (за десет лева в с. Реброво, Софийско, могат да се купят 18 хляба; сравнението може и да не удачно, но подобни суми се плащат от роднините на пациенти, живеещи в населени места със същата цена на хляба).”
Директор на софийска болница за корупцията сред лекарите: Приучихме болния да дава
“Поводът: Пациенти се оплакват от все по-алчни медици
800 лева поискал гинеколог от родилка в софийска АГ-болница. лекарят отрича, но рушветите в здравеопазването са обществена тайна.
Къде е заложена причината за корупцията?
Държавата цака лекарите, пациентите искат да излъжат държавата, но да държат здраво лекарите. Последните пък си отмъщават и на пациентите, и на държавата. Шаш без край.

И през цялата 2010г. лекарските корупционни практики продължават с пълна сила. Отделно Държавата в лицето на Министерството на финансите умишлено задържа И не заплаща разходите направени от болниците.