ПРОТЕСТАНТСТВО - едно от трите основни (наред с католицизма и православието) направления в християнството, възникнало през XVI в. Терминът П. се появява в 1529 г., когато група германски князе, заедно с 14 имперски градове подписват на Шпайерския сейм т.нар. „Протестация", обявявайки се за участие на всички вярващи католици в богослуженията. Появата на Протестанството е обусловена от икономическите, политическите и идеологическите потребности на буржоазията в периода на нейното формиране в недрата на феодалното общество. Доколкото католическата църква била мощна опора на феодализма, буржоазията трябвало да и се противопостави: да отрече правото на върховенство на папата над религиозния живот на всички християни на Запад, да посегне на църковните и манастирски владения, да се освободи от заробващи религиозни треби и такси, да утвърди рационални форми на духовен живот, стимулиращи индивидуалната активност и т.н. Всичко това в онези условия можело да се осъществи само в религиозна форма. В тази връзка Макс Вебер обосновава своята теза за изключителната роля на протестантската етика за победата и развитието на рационалния капитализъм (особено за ролята на калвинизма в Западна Европа през XVII в.), за развитието на такива качества като инициативност, аскетична всеотдайност в работата, стремеж към печалба, рационализъм.
Характерните черти на Протестанството са най-вече три. Първо, национална обособеност и затвореност, отказ от космополитичното ръководство на католическата църква, национална форма на църковна организация, защита на националния език и извършване на богослуженията на него. Второ, евтина църковна организация, липса на стройно организирано и богато платено духовенство, крайно опростена обредност. Трето, отрицание на католическия възглед, че Бог общува с вярващия само посредством духовните му ръководители, с което се подценява ролята на духовенството и се поощрява активността на редовия вярващ върху основата на идеята, че той може да общува пряко със своя Бог. На тази основа религиозната активност и фанатичност на протестанта е по-висока от тази на католика и православния.
Доколкото борбата против феодализма и католицизма (като негова опора) отговаря на интересите на трудовите слоеве от народа, П. получава противоречив характер, в него се формират две основни и силно отличаващи се течения. Едното е бюргерско-реформаторско, с типичен представител Мартин Лутер (1483-1546). Първоначално Лутер призовава на унищожителна и кървава борба против католическата йерархия. Но долавяйки революционното раздвижване на народните маси, той започва да прави компромиси с католицизма, да учи, че евангелието не бива да се проповядва с насилие и кръвопролитие. Когато селяните въстават, той вече призовава феодали и капиталисти жестоко и кърваво да потушат техните въстания.
Съвсем друго е селско-плебейското направление в Протестанството, типичен представител на което е Томас Мюнцер (1490-1525). Възгледите на Мюнцер за религията се доближават до атеизма, а политическите му идеали - до утопичния комунизъм. Той отхвърля библията и признава за единствено откровение н ръководство в живота на хората разума, поради което третира вярата като пробуждане на разума. Мюнцер учи, че няма рай и ад на небето, че те са на земята и вярващите трябва да изградят на нея мечтания райски живот. За него няма небесни ангели и дяволи, те са на земята в лицето на потиснатите и потисниците. В този смисъл Мюнцер воюва на два фронта - и против светските господари, и против духовните потисници. Той застава начело на тайна революционна организация, която вдига селските маси на въстание (по време на което бива пленен, ранен и убит). Привържениците на селско-плебейското направление на П. били подложени на жестоко преследване, избиване и разселване в други страни и държави. При така сложилата се действителност една част от тях се отказват от предишните си революционно-демократични възгледи.
Попаднало под ръководството на буржоазията, Протестанството си поставя за задача не да ликвидира изобщо католицизма и неговата църква, а да ги „поправи", да ги реформира и приспособи към класовите интереси на новата господстваща класа. Протестанството възприема общохристиянското учение за битието на Бога и неговото триединство, за безсмъртието на душата и нейния „задгробен живот", за откровението и т.н. Заедно с това обаче, Протестанството въвежда в християнството три нови принципа: а) спасение чрез лична вяра, с което се отрича посредническата роля на църквата между Бога и вярващите; б)разпростиране на свещенството върху всички вярващи, с което се обявява за ликвидация на църковно-свещеническия институт; в) задължава вярващия да воюва не само за собствената си вяра, но и за нейното разпространение и сред другите хора, особено сред близките му.
В Протестанството има редица други новости: отричане на целибата; възприемане само на две от седемте христиански тайнства (кръщението и причастието); отхвърляне на молитвите за умрелите и почитането на светии, мощи и икони; отричане на правомерността на манастирите и монашеството и съответно очистване на храмовете от олтари, икони, статуи и т.н., като ги приближава до светските клубове и др.под.
В своята история Протестанството има три основни периода. За т.нар първоначално Протестанството, което е свързано с периода на Реформацията, характерни форми са лутеранството, цвинглианството, калвинизмът, анабаптизмът, менонитството, англиканството и др. За т.нар. късно Протестанството са характерни баптизмът, методизмът, адвентизмът, мормонизмът, петдесятничеството и др. За съвременното Протестанството е характерно: а) голямо разнообразие от протестантски църкви и секти (особена активност напр. проявява евангелизмът); б) настойчиви опити за тяхното обединение, намерили израз в създаването през 1948 г. на т.нар. Световен съвет на църквите, в които по-късно влизат и редица други църкви. В теологичен план Протестанството се движи от орто-доксията до някои радикални учения, разпространени след Втората световна война.
