КОНСЕРВАТИЗЪМ (лат. conserve - запазвам, пазя, съхранявам) - тип човешка нагласа и поведение; обособено направление в социалната мисъл и политическата практика. Най-общо К. предполага стремеж към запазване на статуквото, привързаност към традицията и обичая. Като интелектуална традиция в социалните науки К. се свързва с имената на мислители като Платон и Аристотел, Тома Аквински, Суифт и Дейвид Хюм, но се обособява в школа или направление в социалната теория като реакция на Просвещението и Реформацията, на революционната идеология на френската революция. В този смисъл Едмънд Бърк е първият социален мислител и политик. наречен консерватор и то от своите политически противници (торите) през 30-те години на XIX в.
К. може да обозначава и онова направление в социологията, според което индивидуалното човешко поведение е принципно непредсказуемо, ирационално в макросоциол. план и представлява иманентна заплаха за социалния ред. В класическия К. това схващане се защитава чрез концепцията за първородната греховност на човешката природа. Както отбелязват много изследователи, за един консервативен социален теоретик тезата, че хората са в основата си добри, и че индивидуалната рационалност е фундаментът на социалния ред, е абсолютно неприемлива. Така според консерваторите причината за обществените конфликти, за проблемите, пред които всяко социално управление е изправено - е в самата същност на човешката природа, докато според представителите на либералното и социалистическото направление в социалните науки, тя трябва да се търси в условията на живот. Според консервативните мислители историята с процес на постепенно усъвършенстване на социалните институции, чрез което се цели не рационализирането на индивидуалното поведение, а ограничаването на индивидуалната ирационалност и „по-мъдряването на човечеството като вид". Не рационалността или разумността, а благоразумието и умереността са индивидуалните добродетели, които цивилизацията култивира. Социалната стабилност, а не някакъв съвършен социален ред е идеалът на консервативните социолози и постигането му се гарантира чрез придържането към традицията. Въпреки че само в някои консервативни теории Бог е гарант на социалния ред н стабилност, във всяка една от тях на религията е отредено ключово място.
Като социално явление К. може да бъде: 1) специфика на темперамента, на характера на личността, определяна като склонност за противопоставяне на промени в начина на живот и работа.
Съществени характеристики на консервативния темперамент са склонността за действие по навик, инерция, страх (особено от непознатото и неочакваното), фанатизмът (поради страх от изключване от групата, с която личността се идентифицира). Макар да с присъщ на всички общества, според социолозите, консервативният темперамент е характерен в по-голяма степен за представителите на социални групи с нисък статус - говори се за К. на бедните, възрастните, необразованите ; 2) ситуационна нагласа, определяна като страх и неприязън към радикализма, характерна за представителите на социални групи със задоволителен социален статус и жизнен стандарт, активизираща се в периоди на бързи и радикални социални, икономически, религиозни, политически, културни промени.
К. е едно от основните направления в политическата теория, според което главната функция на политическите институции е да ограничават индивидуалната рационалност както в действията на управляващите, така и в действията нa управляваните. Според неговите представители, политическата власт сама по себе си е мощно средство за социални промени, а всяка радикална социална чромяна, дори когато се осъществява като добре планирана реформа, има като свое следствие социални катаклизми, бунтове, безредици. Затова консерваторите са за минимална намеса на държавата и против абстрактните принципи и норми, които се прилагат без оглед на националните специфики и установените традиции. Те се отнасят скептично и критично към всички нови политически Доктрини, доколкото политическите лидери, които ги провеждат са неопитни Политици без необходимата политическа образованост и умения за придържане към неписаните правила на политическо Поведение. Що се отнася до поведението на гражданите (управляваните), според К. легитимността не с гаранция за справедливо и демократично управление, доколкото индивидите действат, водени от своите лични пристрастия, ирационални желания и мотиви. Абсолютизирането на Демократичната легитимност и свободните избори може да има като следствие тирания на мнозинството или политическа нестабилност, тъй като публиката в модерните общества е лесно манипулируема. Консерваторите са най-критични към либералните политически мислители, които абсолютизират принципите за индивидуалната свобода и равенство, както и към всички теории за рационалното действие в политиката. Според тях индивидът трябва да бъде непрекъснато ограничаван от изискванията на общността, актуализирани в общите ценности, традиции, култура.
Съществуват и силно мистични или националистични варианти на К., при които се абсолютизира религиозната или националната идентичност. Това е едно от основните направления в политическата практика, за което е характерно доктринизирането на консервативните теории съобразно съвременните икономически и социални дадености. Консервативните партии са сред най-влиятелните политически формирования в модерните западни демокрации. Защитата на частната собственост и установената социална диференциация, приоритетът на прагматизма и върховенството на закона са основни принципи на консервативна политика. В съвременната политика консерваторите много често успешно извършват дълбоки социални реформи, но за тях са характерни балансираност и постепенност на извършваните промени, за разлика от радикализма на някои дясно-ориентирани политически партии. Типичен е К. в управлението на Де Гол, на Хенри Форд, на Маргарет Тачър, на християндемократите в следвоенна Германия и към края на XX в.
04.11.2011 21:16
В первую очередь в агентстве рассчитывают на первую "десятку" банков, но планируют разослать подобные предложения минимум 50 учреждениям. <b>Артем Аветисян</b>, комментируя намерения <b>АСИ</b>, также сообщил, что первые соглашения предполагается подписать в середине ноября, а закончить выполнять работу в этом направлении планируется до конца текущего года.<br>
- Все, что требуется от кредитных учреждений - это принципиальное согл<b>АСИ</b>е сотрудничать, - поясняет директор "Нового бизнеса".<br>
- Наличие подобного соглашения не означает безусловную обязанность по выдачи кредитных средств на поддержание всех наших подопечных. Но мы хотели бы, чтобы от каждого банка был назначен ответственный за взаимосвязь с нами. 70-80% успеха нашей работы зависит от этого.<br>
В настоящее время <b>Агентство стратегических инициатив</b> имеет договоренности только с Внешэкономбанком (ВЭБ), создавшим специальное подразделение , контактирующее с агентством. Госкорпорация предоставляет технологов и маркетологов для проведения экспертизы, необходимой для оценки новых проектов. Также Внешэкономбанк выделил агентству и средства на собственное развитие в сумме 100 млн. рублей. Кроме того, соглашение между <b>АСИ</b> и госкорпорацией подразумевает и то, что последняя может финансировать некоторые бизнес-проекты предварительно одобренные на всех уровнях - менеджментом, экспертами , наблюдательным советом <b>Агентства стратегических инициатив</b>. Однако, подчеркивает Артем Давидович, участия в кредитовании Банка развития и внешнеэкономической деятельности недостаточно , чтобы реализовать все проекты. Внешэкономбанк согласно законодательству сильно ограничен в вопросах выбора отраслей для кредитования (10 отраслей). - Госкорпорация - это институт развития, кредитующий далеко не всех желающих, - отмечает представитель <b>Агентства стратегических инициатив</b>.<br>
- Следовательно в наших интересах иметь большой список банков-партнеров. Они располагают разными линейками продуктов, имеют разную специализацию. Обращающиеся к нам предприниматели в таком случае будут располагать возможностью выбора лучших условий на рыночных началах. По мнению директора "Нового бизнеса" Артема Аветисяна, банки будут сами заинтересованы в том, чтобы кредитовать клиентов, пришедших из <b>АСИ</b>. Ведь это является гарантией добросовестного бизнеса и нулевого риска невозврата суммы кредита. Сотрудничество с <b>АСИ</b> вовсе не означает , что бизнесмены, проверенные агентством, будут получать льготные условия по кредитам.<br>
Также участие <b>Агентство стратегических инициатив</b> не подразумевает предоставления поручительства и финансовых гарантий. Роль агентства - быть посредником. Возникает вопрос, для чего тогда вообще нужна такая структура? Артем Давидович отмечает, что многие бизнесмены испытывают сложности в коммуникациях с банками - не имеют возможности качественно подготовить финансовую модель, не представояют себе всех требований банка. Задача специалистов агентства - доставить бизнесмена в подходящий именно ему банк, соответствующий специализации его бизнеса и имеющий наиболее выгодные условия получения кредитных средств.<br>
